Тишина.

 Пребита.

 Изтезавана, в своя собствен дом

 Лежи жена,

 С отворени широко очи, 

Просната, покрита 

От глава до пети 

В синини. 

Мъртва. 

На тридесет години едва 

 Сам-сама. 

Заслужено, 

Тя умря. 

Мъжът й, 

Убиецът долен, 

"Браво", получи, 

"Спаси се!". 

А в ъгъла на бялата стая,

 Изпълнена с огън

 малко детенце се сгуши. 

Детенце, но Жена.

 Тя знае своята съдба- 

 Същата. 

 Защото и тя е сама.

 

Автор: Деница Борисова, 11 в клас * Авторката е вдъхновена от статията на друга наша ученичка Анастасия Димитрова, 10 б клас

Прочетете статията тук:  http://infomreja.bg/zaslujenata-smyrt-%E2%80%93-pogrebanite-s-omraza-jeni-63009.html