Беше люта и мразовита зима. А малкият Тими играеше навън, облечен с вехти панталони, стари обувки и едно раздрано палто, цялото в кръпки. Неговото семейство беше бедно и нямаше пари за нова премяна на детето.
Веднъж, забавлявайки се с другарите навън, момчето се загледа в магазините, на чиито витрини имаше прекрасни палта и страхотни обувки и маратонки. Те бяха кои от кои по-хубави и той ги подминаваше с жални въздишки. Много искаше здраво, удобно и красиво палто и нови, макар и по-евтини обувки. Но тези, които бяха изложени на витрините, бяха прекалено скъпи за семейния им бюджет. Тими осъзнаваше, че може само да мечтае и да се надява на нова премяна.
Когато се прибра, майка му тъкмо беше сложила три купички с топла супа на масата. Трапезата не беше богата, но те бяха щастливи, защото са заедно. Нямаха пари и за коледна елха и играчки, но пък взеха да украсяват едно дръвче, което отглеждаха в саксия- единственото, което имаха. А вместо играчки закачиха орехчета и хартиени гирлянди, които малкият Тими изработи сам. Преди да си легне, той седна на малката масичка в кухнята и започна да пише своето писмо до добрия белобрад старец:
Скъпи Дядо Коледа,
Тази година бях много послушен. Помагах на мама да пере дрехите на чуждите семейства, а с татко събирах дърва в гората за огрев. Бях послушен и в училище. Днес видях едно страхотно палто, не като моето– вехто и закърпено. И красиви обувки, не с дупки като по моите.
Моля те , Дядо Коледа, донеси ми и на мен ново палто или нови обувки. Може да не бъдат толкова скъпи , просто да бъдат здрави и да ме топлят повече в зимния студ.
С обич: Тими
Настъпи Коледа- денят, в който се случват чудеса и отвсякъде се носи ведро настроение и надежда. Тими се събуди и видя, че под оскъдното им коледно дръвче имаше чисто ново палто. Той се приближи към него, пипна го нежно и после взе да го разглежда. Очите му се изпълниха със сълзи от радост. А родителите му гледаха отстрани и се радваха на щастието на сина си. Майка му бе успяла да намери парчета плат и с тях тайно нощем да ушие това палто за рожбата си. Безкрайно щастлив, Тими се премени и излезе навън да играе в снега. Нямаше търпение да го покаже на своите приятели.
Докато децата тичаха и играеха, изведнъж Тими видя едно кльощаво, малко и сгушено от студ момченце– сираче, търкащо ръце в опит да се стопли. То нямаше нито палто, нито шапка. Бедното дете! Дори обувките му бяха малки и изтъркани. Тими отиде при него и му подари своето ново палто, с което да се стопли, защото той си имаше още едно. Да, може да е цялото в кръпки, но все пак вършеше работа. Очите на бедното сираче засияха от щастие. И Тими, виждайки грейналото му лице, не можеше да го остави сам-само в студа и го покани у дома.
Когато Тими се прибра у дома, той запозна родителите си с новия си приятел- сирачето, което намери на пътя. Неговото име бе Мишо.
-Поканих Мишо у дома за Коледа, защото беше сам-самичък. Дадох му и новото си палто, защото той си нямаше и беше премръзнал навън в студа. Сираче е! Няма си никого. А ми се иска всички деца по света да прекарат този свят празник с близките си. Моля ви, нека остане у нас за Коледа!
Родителите , като чуха сина си, много се зарадваха на мъдрите му думи и се гордееха с постъпката му. Те ,разбира се, не можеха да откажат на молбата на Тими. Поканиха Мишо да влезе. Тими му даде свои дрехи да се преоблече. Всички седнаха на коледната трапеза доволни и щастливи.Докато вечеряха, двамата родители взеха решение да осиновят сирачето. Въпреки бедността, те имаха добри сърца, пълни с обич и вяра, че всеки заслужава да изпита щастието и любовта. По време на вечерята родителите съобщиха решението си. Децата много се развълнуваха. Тими беше така щастлив, че ще си има братче, а малкият Мишо дори се разплака от радост, тъй като никога не си беше представял, че и той може да има семейство и да бъде щастлив- за него това беше истинско коледно чудо!
Това бе една невероятна Коледа, изпълнена с чудеса, любов и надежда . И всички в този вълшебен миг бяха по-щастливи.
Автор: Любов-Мария Бекова
Коментари
Публикуване на коментар